ЖАЛУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Оплаквам се, жаля се. Не ся жалувам против тебе никак; жалувам ся повече противу честта си. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 182. В него злощастно время Константий трябваше да ся жалува, че не бил на Киев. БКн, 1859, кн. 2, ч. I, 226. А ако го [пръстена] е откраднала, завчас ще ся научат, ще ся жалуват и тогава ще имам время да говоря. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 27.
– Друга форма: жалòвам се.